Затвори Премести

Част от книгата Труден Бог

Публикувано от truden - 05 09 2020 в 12:00 BG

Добре, нека ви кажа страшната истина за самотния Бог-Отец.

Много Пътници са се страхували да я кажат, защото са си мислели, че човекът не е готов да я приеме.
Аз мисля, че тя не е чак толкова страшна, и вие сте готови за нея, щом четете тази книга.
А и нещата могат да бъдат казани и по-приемливо, та да може човек да ги понесе.

Какво е Отца

Представи си, че няма Вселена, няма нищо друго освен ти, който четеш това.
Вече не четеш, вече няма нищо друго освен теб, вече си сам(а).
Ти си сам(а), и си единственото нещо, което Е.
Няма нищо. Няма никой. Няма знание, няма спомени, няма осезания и осезаеми обекти.
Няма светлина. Няма и тъмнина.
Ти си сам(а), и единственото нещо, което осъзнаваш е, Аз Съм.
Но това Аз Съм не е личностно осъзнаване, а същностно усещане.
Аз Съм.
И това е Всичко.
Това е Цялото.
Самò в безвременната вечност.

Това Едно Нещо не е нито голямо, нито малко, защото “голямо” и “малко” са родени в
материята, а То не е материално.
Материалното има външни граници, които му дават относителен размер.
Онова Което Си няма граници, и тази липса на граници те прави без размер.
Ти не си нещо. Не си и нищо.
Ти си “Аз Съм”.
Сам(а).
Завинаги.
Дори „завинаги“ е изпразнено от смисъл, защото липсва времето.

Някъде там в онова, Което Си има един сън, за който ти не знаеш и никога няма да узнаеш.
В този сън има същества, които “живеят”.
Животът е съзнателност с начало и край, пораснала върху осезания. Животът няма нищо общо с Аз Съм, който Е Вечен, Единствен, Нероден и Неумиращ.
Разбира се, ако си Единствен, Нероден и Неумиращ, и знаеш за това, никак не би се радвал, че си Вечен. Но ти не знаеш нищо. В тебе няма радост и съжаление, защото в теб няма знание. Ти си същностното усещане “Аз Съм”. Ти си Онова, което прави мисленето възможно, но в себе си нямаш никаква мисъл.

Ти си мястото в което има един Сън, за който ти не знаеш.

Този Сън е някакво завихряне, някакъв вид движение в Покоя Който Си.
И понеже движението има свое начало и свой край, този сън е нещо като място с размер в безразмерното нещо, което си. Сън-вселена, краен но без граници.
Самата мисъл, че в нещо безразмерно е поместено нещо, което е крайно в размерите си, е толкова абсурдна, че съзнанието не може да се залови за тази абсурдност и да я осъзнае.
Това гранично място е част от теб. То е същност от твоята същност, но не е истинско, защото е крайно, макар и без граници. То няма как да има граници, защото е движение, а движението няма граници, макар да има начало и край.

Това място, този сън, бидейки част от твоята същност, Е част от Съзнанието, което Ти Си.
И така, като Съзнание Ти си разделен на две; 1) Аз Който Съм и 2) “Светият Дух”, който формира съня.
Съзнанието, което изпълва съществата населяващи съня, придобива знание, придобива способността да твори Знание, да складира знанието в спомени, да работи със знанието и да го ползва за свои облаги в съня.

Някога, което ще наречем “един ден”, един участник в Съня, по някакъв неведом начин осъзнава, че това място е един сън, и че той е участник в собствения си сън.

В този ден Вселената избухва в осъзнато проявление

От този ден нататък, една част от теб има знанието за Съня. Една част от теб се е събудила със знанието, че е сънувала.
Всъщност в този ден Сънят става истински, съществуващ.
Но Аз Който Съм не знае за съня и никога няма да узнае. Синът, който се е родил в Съня, ще знае за него, но Аз Който Съм никога няма да узнае нито за съня, нито за Сина. Аз Който Съм е без каквото и да е знание в своята вечна самота.
Той ще е винаги един самотен Аз Който Съм, плуващ в своята същност, едно безразмерно море от вечност, непознаващо нищо, и единствено познато на своите Синове.

Вечна Самота, Блаженстваща в Липсата на Знание - Аз Съм.

Как може да се разкаже всичко това на обикновен човек, живял преди хиляди години?
Готово ли е било тогава съзнанието за такава истина. Биха ли могли учениците на Исус да разберат такова обяснение?

Иоан 16:12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.


Човешкото съзнание се разширява с времето, минавайки през знанията, натрупани в решаване на задачите от живота. Науката и изкуството се развиват, навлизайки все по-дълбоко в абстрактните форми на вселената и мисълта. Абстракциите, които живеят в нас като тревожна форма за нещо непознато, с годините придобиват образ, цвят, мелодия, и вече не са мъглява форма на усещане, а основа за творчество и крила за свобода.

Целият този път през вековете, войните, мъката, мирът, щастието, невъзможните дилеми, въпросът “защо Бог позволява” и отговорът “няма Бог”, е за да получим разбирането за Бог.
А не бихме могли да го имаме без широтата на съзнанието, освободено от конкретните форми на материята, в която сме заробени.
 

Връзки

· Търсене в Трудно Знание
· Статии от truden


Най-четена Статия Трудно Знание:
За Доброто в нас

Оценка за Статия

Средна Оценка: 2.33
Гласа: 6


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб


Запази


Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Re: Част от книгата Труден Бог (Оценка: 0)
от Неизвестен в 06 12 2020 в 09:57 BG
Благодаря , ти Труден. Надявам се скоро да можем да прочетем цялата книга. PS. Днес е Никулден, честит празник бъди здрав и благословен.


[ Отговорете на Това ]


Re: Част от книгата Труден Бог (Оценка: 0)
от Неизвестен в 01 10 2020 в 22:11 BG
Труден не може ли да публекуваш още малко от тази книга.Ще ти бъдем много благодарни?


[ Отговорете на Това ]


Re: Част от книгата Труден Бог (Оценка: 1)
от Truden в 05 09 2020 в 12:03 BG
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение | Дневник) http://truden.malko.truden.com/
Това е част от книгата, която пиша и която се надявам скоро да завърша. "Труден Бог" е работно заглавие на книгата и най-вероятно ще бъде променено с нещо по-лесно.


[ Отговорете на Това ]