Труден

Помним те, Нелинце, и те обичаме.

Ти ще си винаги в Сърцата ни, до момента в който пак ще сме Едно.

коментирай |

Добре, нека ви кажа страшната истина за самотния Бог-Отец.

Много Пътници са се страхували да я кажат, защото са си мислели, че човекът не е готов да я приеме.
Аз мисля, че тя не е чак толкова страшна, и вие сте готови за нея, щом четете тази книга.
А и нещата могат да бъдат казани и по-приемливо, та да може човек да ги понесе.

Какво е Отца


прочети до края... | 7 коментара | | Оценка: 2.33

Уникалността в будисткия подход е анатта – осъществяването на не-аз. Специфичният стил на разглеждане на структури като Четирите Благородни Истини и патикасамупада променя начина на мислене от себе-представа – от душата и „аз” като абсолют – към анатта, не-аз.

прочети до края... | коментирай | | Оценка: 2.66

Понякога, когато плодното дръвче цъфти, духва ветрец и пръсва цветовете по земята. Някои пъпки остават и израстват в малки зелени плодове. Духва вятър и някои от тях също падат! Други остават и се превръщат в плодове или почти узряват, някои дори напълно узряват, преди да паднат.
Така е и с хората. Като цветовете и плодовете на вятъра, и те падат в различни етапи от живота си. Някои хора умират, докато още са в утробата, други – броени дни след раждането. Някои хора живеят няколко години и умират, без да достигнат зрялост. Мъже и жени умират в младостта си. Други пък достигат зряла старческа възраст, преди да умрат.
Когато разсъждавате за хората, разглеждайте природата на плода на вятъра: и двете са много несигурни.

прочети до края... | коментирай | | Оценка: 3

„Това, което съм най Аз в света е не проекция на Мене, а отделеното мое Друго.” Лакан

Денят е обикновен, в края на юли, и странни дъждове пъплят по лятното небе. Връщам се от тренировка по тайчи, дъждът все повече се усилва и аз съм вече леко смръщена, защото водата свободно се стича от косата ми през роклята и леки тръпки мравучкат по кожата ми. Забързана да изпреваря и пороя, и задръстването, всъщност вървя пеша. Поспирам в тунелчето на бившия „Кристал” с тихото вътрешно уверение, че ей сега дъждът ще секне, както става лете. Зяпам по витрината на „Български книжици”, фокусирам странни издания за църковната истина за Дънов и Ванга или някакъв нов, много обещаващ роман за някакви си самоубийци с умело подбрана корица, която да подсеща подсъзнанието на драгия читател за Рьорих. Все едно, аз съм непоклатима, не се изкушавам, не влизам. Една жена усилено ми дими в лицето, помагайки за преподредбата на книгите на витрината, и аз решавам, че няма смисъл да чакам. Възобновявам мокрия си марш, пресичам „Царя”, стегнато се движа по паветата и тихо се моля на шофьорите да не ме къпят допълнително. Подминавам Народно събрание, Академията...

прочети до края... | коментирай | | Оценка: 3.47